Категории

Блог

Продукти

05.01.2023

Маслените бои са най-сложните за използване от технологична гледна точка, що се отнася до тяхната дълготрайност.

 

Общо казано, всяка маслена картина се състои от:

 

  • подготовка на основата
  • нанасяне на боята
  • и лакиране.

Основата

Качеството на предварителната подготовка е от голямо значение за дългия живот на картината. Повърхността за рисуване може да е най-различна: картон, дърво, памук и лен, но не и без обработка преди това. Недобре третираната основа поема маслото от боята и в крайна сметка бива разядена от него. Масленото съдържание в боята трябва да остане достатъчно обилно, за да покрива изцяло сухите пигменти, сформирайки надежден слой. Само тогава те остават добре слепени във времето, без пукнатини.

 

Традиционният метод за подготовка на основата включва нанасянето на заешки туткал или желатин (животинско лепило). Те предотвратяват попиването на маслото в платното и допълнително изпъват тъканта след изсъхване. Върху него се полага частично абсорбиращ грунд, чиято пореста структура поема маслото, което прониква през него и се закрепя към лепилото отдолу. За получаването на грунд от този тип съществуват много рецепти, например калциев карбонат (тебешир) смесен с туткал или маслена боя.

 

Съвременният заместител на този по-сложен за приготвяне грунд са продуктите, обединени под наименованието гесо. Думата гесо произлиза от гръцката γύψος (gypsos) – гипс, и е разрешена за използване от всички производители. Гесото на Таленс, което ние предлагаме, се прави с чиста акрилна смола и е с превъзходно качество. Платната и кашираните ни плоскости са предварително грундирани с гесо и готови за рисуване.

 

Със своята специфична формула гесото изпълнява функциите на няколкото вида изолиращи покрития, които споменахме по-горе. Слоят обаче трябва да е достатъчно плътен и затова е най-добре да се нанесат две ръце, първата от които може да се разреди с вода, за да се разнася по-лесно. Вторият пласт остава неразреден или се разрежда с малко вода. Ако основата е силно абсорбираща, може най-напред тя да се третира с акрилния свързвател на Амстердам, който представлява чист безцветен акрилат. След това двата слоя гесо се полагат в две кръстосани посоки.

 

Нанасяне на боята

На теория съществуват две техники за рисуване с маслени бои: ала прима (от итал. alla prima – отведнъж) и многослойната живопис.

 

Ала прима се отнася до рисуването мокро в мокро. Тази техника се състои в смесването на боите както върху палитрата, така и върху самата картина, и нанасянето им, преди долните цветове да са изсъхнали. Така картината се състои от един слой и бива завършена докато боята е още мокра. Боята се нанася в чиста форма или смесена с медиум/разтворител.

 

Многослойните картини, от друга страна, се градят постепенно, като всеки следващ пласт се нанася, след като е сигурно, че долният е достатъчно сух, за да не се размекне или разтвори. За целта се следва принципа мазно върху постно – всеки последващ слой съдържа повече масло от предния.

 


Мазно върху сухо

Препоръчително е първият слой да бъде фин и разреден с терпентин или уайт спирт.

 

В процеса си на съхнене този слой боя остава порест, абсорбира и задържа маслото от следващия по-мазен пласт, което създава добра адхезия. Именно заради това проникване на маслото в дълбочина трябва да се уверим, че всеки следващ слой е по-мазен. В противен случай рискът от най-различни дефекти впоследствие се увеличава.

 

Адхезията, която се получава в резултат, или здравото прилепване на слоевете, поема и неутрализира напрежението между пластовете боя. То се създава от постоянното свиване и отпускане на картината заради еластичността на опънатото платно и промените в температурата и влажността.

 

Колкото по-голямо е съдържанието на масло в цветния слой, толкова по-еластичен ще е той след като се втвърди. Ако нарушим принципа мазно върху постно, по-твърдите, нееластични горни слоеве биха се напукали от движението на долните. Затова боята се изчаква да изсъхне достатъчно, преди да се надгради с още – неизсъхналата боя често е твърде еластична за следващия слой, което води до пукнатини.

 

Всеки художник сам преценява от колко слоя ще се състои картината му. След нанасянето на първия “постен”, изтънен с разредител слой и изсъхването му има два начина да се продължи:

 

  • Всеки следващ пласт да съдържа по-малко разредител и съответно да е по-мазен в сравнение с предния. В последния етап на картината може да се използва чиста боя.
  • Цветовете да се надграждат с медиум за рисуване, който се състои от масло, смола и разтворител. Маслото омазнява боята, разтворителят контролира това, тя да не стане твърде мазна, а смолата увеличава устойчивостта на слоя.

Ако картината се състои от повече от 2 слоя, първоначално медиумът може да се разрежда с терпентин или уайт спирт и постепенно да се премине към чист медиум, и така отново да спазим основния принцип.

 

Глазиране / Велатура

Независимо дали рисуваме мокро в мокро или многослойно, можем да завършим картината си с “глазура” – покриване с прозрачен слой цвят, което не променя рисунъка, но изменя неговия оттенък и въздействие. По този начин художникът може и да измени определени нюанси, от които не е доволен, без да се налага да ги рисува наново. Глазирането с един или повече слоеве също така може да придаде витражен ефект на цветовете (нарича се и остъкляване) и да ги задълбочи.

 

Глазирането се прави с достатъчно количество течен медиум за прозрачност, който заличава следите от четката. Така могат да се постигнат и преливания в самата глазура. Правилото мазно върху сухо продължава да важи и тук – глазурата трябва да е по-еластична от слоя, върху който се полага.

 

Трудно е да се прецени колко слоя ще са нужни докато достигнем задоволителен резултат. Затова е добре да се внимава с масленото съдържание на боята. Не съветваме да се използва чисто масло като медиум, тъй като то запечатва боята и пречи на следващия пласт да се закрепи към нея. Освен това прекаляването с маслото крие опасността от сбръчкване на боята по време на съхненето.

 


Лакиране

Лаковете и фернизите за маслени бои обикновено се състоят от смола и разтворител. Те защитават цветовете и определят тяхната лъскавина. Добрите лакове позволяват да се отнемат с разтворител, дори и след много години, например за реставрация на картината, без това да увреди боята.

 

Лак за ретуш

По време на съхненето може да се появят сухи петна по повърхността на картината. Това се случва, когато тези участъци са абсорбирали твърде много масло – дефект, който без преграда би продължил и в следващите слоеве. Сухите петна могат да се коригират с лак за ретуш, който се нанася след изсъхване на боите на допир, възвръща блясъка на картината, възстановява хармонията на цветовете и спира прекомерното попиване на маслото. Този вид лак остава порест, така че при нанасяне на още боя тя да може да се прикрепва към него. Това му приложение го обособява и като междинен лак.

 

Ретуш лакът може да играе ролята и на временна защита за картини, които не са напълно изсъхнали. Той уеднаквява гланца и ги предпазва от замърсяване, пропускайки кислорода, нужен за да продължи втвърдяването на боята. След като последната е напълно суха, може да се положи краен лак.

 

Важно е лакът за ретуш винаги да се нанася тънко. Прекаляването с него пречи на прикрепването на следващите слоеве и може да разтвори маслото в основата, което да се отдели към повърхността. Това би оставило картината лепкава в продължение на много месеци и дори години, правейки я податлива на замърсяване. Т.е. върху бои с нормална плътност ретуш лакът се нанася едва след поне 2-3 месеца.

 

Краен лак

Маслената боя съхне чрез химичния процес оксидация – поемане на кислорода от въздуха и полимеризация. След като вече е добре изсъхнала (което отнема около една година за среднодебел слой боя), се препоръчва полагането на краен лак. Времето на съхнене преди това варира според пласта – може да продължи от няколко месеца до няколко години. След втвърдяването си боята преминава във фаза на състаряване, което виждаме като напукване. Крайните лакове забавят абсорбцията на кислорода и стареенето, определят лъскавината на цветовете и трайно ги защитават от атмосферните влияния и замърсители.


По време на лакиране всеки един участващ елемент трябва да е на стайна температура – картината, лакът, четката и използваните съдове. Ако например картината се внесе от студена в топла стая, може да се получи кондензация върху повърхността ѝ, влагата от която да се запечата с лака и впоследствие да побелее. Същата влага би попречила на лака да се разнесе и закрепи добре към боята, образувайки малки капчици.

Капчиците може да се получат и ако цветният слой е твърде плътно запечатан поради високото си съдържание на медиум или масло. За да се предотврати това, картината се избърсва с кърпа, напоена с малко уайт спирт, след чието изпаряване вече може да се нанесе лакът.

 

Гланцовите крайни лакове съдържат главно смола и разтворител.

 

Матовите, за разлика от тях, включват и матиращи вещества. Преди нанасяне е добре да се разбъркват и след това да се полагат с движения в една и съща посока за равномерно матиране. От течните лакове се нанася само една ръка, за да се избегне образуването на видими петна или следи от четката. Ако матовият лак е под формата на спрей, можем да си позволим да повторим слоя.


Матиращият агент в лака на Таленс е направен от комбинация от восъци, които коагулират на ниска температура. За да се разтопят те и хомогенизира лакът, е нужно да се стопли шишенцето, например на водна баня.



 

 

 

Превел от Royal Talens’ Artists’ Materials Manual (2020): Мартина Петрова