Количка

0 артикула
Вижте всички статии

Как се почиства стара картина с маслени бои?

%%HTML_BLOGARTICLETITLE%%

И така, когато се уверим, че нищо от изброеното не е наранено или повредено от времето, първото действие, което можем да предприемем, е отстраняване на последния натрупал се слой прах върху нашето платно.

 

Това може да стане с обикновена микрофибърна кърпа, която е съвсем леко влажна. За да я овлажнят, но не и намокрят прекомерно, някои реставратори завиват в нея мокра дезинфекцираща салфетка от тези, които се продават на пазара. Течността, с която обикновено са напоени те, е щадяща кожата на ръцете, а пропускливостта на микрофибъра позволява съвсем лекото му навлажняване, което се изисква за този процес.

С така навлажнената кърпа можем леко и без натиск да отстраним праха от платното. С това действие обаче отстраняваме само онази част от праха, която последно е попаднала върху живописния слой.

 

Наслоената с времето прах прониква дълбоко и за нейното отстраняване трябва да преминем към следващата стъпка. За целта ще ни е необходим чист съд, в който да смесим вода с малко сапун. Препоръчва се да се работи с дестилирана вода, тъй като тя е вече предварително пречистена, а количеството на измиващия препарат да е малко като съотношение. Това съотношение можем да проверим като разбъркаме с чист пръст сместа и установим, че балончетата от пяната, която се образува на повърхността на течността, са няколко. Разбъркването с пръст също се препоръчва като проверка на температурата на готовата течност. Тя не бива да е нито прекалено топла, нито прекалено студена.

 

За да почистим вече проникналата в дълбочина прах от живописния слой, ще са ни необходими още памук и удобни клечки, върху които да го навием като тампон. За тази цел можем да използваме и готови клечки за почистване на уши, например. С така приготвените тампони и сапунената течност се преминава към същинското почистване. Тампонът се напоява в течността и с леки, внимателни движения се разтърква повърхността на живописния слой.

 

Добре е да се започне от съвсем малко пространство, което се намира в някои от ъглите на картината и да се наблюдава промяната в цвета на използвания тампон. При положение, че той се замърсява и почернява като от прах, а не придобива цвета на почистеното място, например жълт участък от платното, тогава можем вече по-сигурно да продължим с работата по освежаването. И все пак тази проверка е необходимо да се прилага периодично, предвид различния химичен състав на използваните бои.

 

Също така тампонът трябва да бъде сменян често с цел да се предотврати връщането на замърсяването обратно върху вече почистеното платно.

 

Съществува възможност, разбира се, наслоената прах да не се поддаде на това третиране. В този случай можем да си позволим да увеличим съотношението на сапуна към дестилираната вода и отново да направим проверка в малък участък от картината. Но, ако дори след това наслоената прах не се почиства, твърде възможно е причините за това да бъдат комплексни и в този случай отново е по-сигурно да се обърнем към услугите на професионален реставратор, който да довърши процеса предвид своя анализ.

 

Съществува също така възможност замърсяването на живописта да не е само следствие от наслояване на прахови частици. Доста често живописният слой може да придобие по-жълт цвят при излагане на тютюнопушене или при положение, че картината ни се намира в близост до помещение за готвене. Тогава сапуненият разтвор би могъл да се окаже неефективен.

 

В този случай можем да прибегнем към използването на разтвор от дестилирана вода и етилов спирт.

Съотношението на спирта отново трябва да е минимално, като се препоръчва да се започне с около 30% разтвор на спирт във вода.

Отново се работи с памучен тампон, който се разтрива с леки, внимателни движения по повърхността на живописния слой, като препоръката за наблюдението на тампона е същата. Ако поради някаква причина тампонът променя цвета си спрямо цвета на третираната повърхност като изобразителност, е по-добре процесът да бъде преустановен и да се обърнем към услугите на професионален реставратор.

Ако всичко е наред обаче, но жълтеникавото наслояване не се поддава на почистване, тогава можем да си позволим да увеличим съотношението на спирта към водата и отново да наблюдаваме за нежелани реакции.

Максималното процентно количество на спирта в разтвора обаче не бива да надвишава 50.

 

Последната възможност, пред която бихме могли да се изправим при опита ни за почистване на маслена картина, е един вид възможността от комплексно замърсяване при излагането на различни източници.

Също така до това положение може да се стигне, ако, например, не знаем историята на нашето платно, това къде е стояло или до какви замърсители е било изложено в близост.

 

В този краен вариант разтворителят, чрез който може да се третира замърсяването, е терпентин, като начинът, по който се прилага върху живописния слой, е същият като при изброените методи с вода или спирт.

Тук наблюдението на използвания при почистването тампон е от най-голямо значение и следва да се прилага често при преминаването в нови участъци. Терпентинът е и последният разтворител при освежаването на една живопис, към който бихме могли да пристъпим сами без професионална помощ.

Това означава, че, ако въпреки нашите опити все пак остават замърсени участъци по третираното платно, то отново е препоръчително да се обърнем към професионален реставратор, който да завърши процеса по освежаването.

 

Последната стъпка след завършването на работата по почистването на платното е нанасянето на предпазен лак върху вече освежения живописен слой.

В този случай повечето професионалисти препоръчват да се избере такъв, който е разработен на акрилна основа, тъй като неговият химичен състав не позволява проникването и смесването на частици от лаковия слой в живописния и обратното – процес познат още като „миграция“.

Акрилният лак се сменя периодично на няколко десетилетия, но неговите качества на защита са също така високи като при останалите видове покривни лакове.

 

С тази последна стъпка процесът по почистване и освежаване на нашето живописно платно е завършен. То може да бъде експонирано отново и да радва нашето всекидневие.

 

Реставрацията и консервацията на маслена живопис едва ли биха могли с лекота да се причислят към неизброимите възможности за това, което днес наричаме хоби.

Предвид принадлежността на едно произведение на изкуството към полето на културата и историята, реставрацията като дейност доста често изисква професионална подготовка.

И вероятно именно „тайните“, намиращи се зад тази професионална подготовка, са в същото време това, което буди общото ни любопитство към това изкуство, съживяващо историята.

 

Защото именно това е резултатът от една професионална реставрация – възвръщане на блясъка на някаква отминала история.

Действа като омнископ, който, стоейки на повърхността, дава информация от невидимите вътрешни слоеве, в случая тези на историята.

Паралелът, съществуващ в основата на химичния процес като носещ визуалната информация, вероятно също не е случаен.

 

Проучване: Радослав Христов

Автор на текста: Златка Яръмова

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
    Все още няма коментари