Всяка качествена картина върху платно започва с добра основа, а в сърцето на тази основа лежи подрамката. Макар и скрита от погледа, тя е ключова за формàта, издръжливостта и цялостния вид на творбата. В това просто ръководство ще разгледаме какво представлява подрамката за канава, как се сглобява и как се опъва платното за рисуване върху нея.
Какво точно е подрамката за платно?
Подрамката е дървената конструкция, върху която се опъва платното (канавата) за рисуване. Тя определя формàта на картината – квадратен, правоъгълен или друг, и остава само на гърба ѝ.
Думата подрамка се отнася както за цялата сглобена рамка, така и за всяка отделна летвичка. Тези летви имат специфичен скосен в краищата профил, оформен за сглобяване. Лицевата им страна, върху която ляга платното, е леко повдигната, със заоблен или скосен ръб. Това отделя платното от дървото по цялата му дължина. Гърбът пък е напълно плосък, за да приляга плътно към работната повърхност и по-късно – към стената.
От какъв материал се изработват подрамките?
Подрамките се изработват предимно от дърво, като съществуват такива от метал или комбинация от двете. Летвите, които предлагаме в Слънчоглед, са направени от лепена борова дървесина – материал, доказал се с отлично съотношение между цена и качество. За тяхното производство отговаря украинският производител “Роса”, който използва внимателно изсушена висококачествена иглолистна суровина за леки и устойчиви на деформация (измятане) рамки.
Размери и профили на подрамките
При нас ще намерите клинови подрамки с дължина от 20 до 80 cm. Всяка от тях е с напречен профил 15 x 35 mm, подходящ за повечето проекти.
На пазара съществуват и по-масивни профили. Те са подходящи за направата на по-издръжлива подрамка (например за много големи формати) или за по-голяма дълбочина на платното (т.е. повече издаденост на картината от стената).
Как се сглобява подрамката за платно?
Наименованието на клиновите подрамки идва от специфичното им сечение. Зъбчетата в края им пасват точно едно в друго, осигурявайки здравина и същевременно максимално улеснено съединяване под прав ъгъл.
- Подготовка: За цяла подрамка са нужни 4 летви – 4 еднакви за квадратно платно или 2 двойки различни за правоъгълно.
- Сглобяване: Летвичките се наместват с една и съща страна нагоре. Зъбчетата на едната летва се напасват в отвора на другата и двете се притискат.
- Заздравяване: При нужда може да се използва гумен или пластмасов чук (който няма да нарани дървото) за зачукване на летвите до плътното им прилягане.
- Проверка: С измерване накрая можем да проверим дали ъглите и страните са напълно равни и да ги коригираме при нужда. Идеално равни диагонали означават идеално прави ъгли.
Как се опъва платно върху подрамка?
Върху готовата подрамка* може да се опъне грундирано платно или негрундирана канава, които могат да се закупят на метър. Изборът на грундирана или негрундирана тъкан зависи от личните предпочитания и цели на рисуващия.
Препоръчително е да се рисува върху вече опънато платно. Опъването на картина тепърва след завършването ѝ крие рискове като неравното ѝ позициониране и напукването на боите при издърпването на всяка страна.
*Една такава подрамка може да се приспособи и за други цели като рисуване върху коприна.
Необходими материали
- сглобена подрамка
- достатъчно голямо парче платно
- обикновен такер със скоби
- клещи за опъване на платно (пожелание)
Последователност на процеса стъпка по стъпка
- Оразмеряване на платното: То трябва да е по-голямо от подрамката, така че да може да я обвие отстрани и да остават още 5-7 cm на гърба за захващане.
- Позициониране: Платното се поставя с лице надолу, след което подрамката се центрира върху него.
- Опъване: Същинското опъване се прави на кръст:
- Най-напред платното се захваща с такера в средата на едната дължина. Достатъчни са една или две скоби, забити с малко разстояние успоредно на летвата.
- Следва срещуположната страна. Платното се опъва старателно на ръка или с помощта на клещите и отново се фиксира с такера.
- Довършваме и другите две страни в средата по същия начин.
- От средата към ъглите: Фиксирането на платното продължава от средата към всеки ъгъл. Срещуположните страни редуваме огледално за равномерен опън. В процеса проверяваме лицевата страна, за да се убедим, че платното се изпъва еднакво и няма неравности. Накрая оставяме свободни около 5 cm преди всеки ъгъл.
- Подгъване на ъглите: Последната стъпка е прецизното сгъване и захващане на платното по ъглите. Препоръчително е да не забиваме телчета, свързващи двете съседни подрамки.
- Завършек: Изрязваме или забиваме излишната канава на гърба. Добре изпънато, платното звучи като барабан при почукване. Ако е нужно още напрежение, може да се използват клинчета за подрамка. Те се забиват 2 по 2 във вътрешните ъгли, увеличавайки силата на опън.
Предимства на платната "направи си сам"
- Персонализираните размери: Така можем да си сглобим формати, които не намираме в магазините. Такива често например са много издължените продълговати формати.
- Спестяването на средства: За рисуващите редовно ентусиасти и учащите в средните и висшите училища по изкуствата собственоръчното сглобяване/грундиране на платното може да бъде бюджетна алтернатива на готовите платна на подрамка.
- Пълен контрол: За опитните художници това е начин да се подбере всеки един компонент на платното – вида на подрамката, типа на канавата, грунда и т.н.
- Удовлетворение: Създаването на една картина от основната ѝ конструкция до последния щрих носи несравнимо удовлетворение.
Автор: Мартина Петрова
