Волска жлъчка
Добавянето на волска жлъчка към акварела или темперната боя е полезно за равномерното оцветяване на големи полета (на англ. flat wash), както и за бои, които се разтварят и разнасят по-трудно или образуват кръгли капчици върху хартията. Такива могат да бъдат например земните цветове, чиито пигментни частици са по-тежки.
На химичен език волската жлъчка е повърхностно активно вещество (ПАВ), което намалява повърхностното напрежение, в случая – между мократа акварелна боя и водата. Тя проявява диспергиращо (разпръскващо) свойство, карайки акварелните пигменти моментално да се разсеят във водната маса с “разцъфващ” ефект. Бивайки вид омокрящ агент, шеговито може да се каже, че прави водата или мократа боя “по-мокра”. 🙂
Волската жлъчка може да се разтвори във водата, с която се намокрят цветовете и листа, или да се смеси директно с боята в палитрата. Нанасянето ѝ върху влажно цветно поле пък деликатно измества цвета, създавайки по-бледа следа. Волската жлъчка проявява полезните си свойства най-добре при рисуване мокро в мокро. Обикновено 3-4 пестеливи капки на чаша вода са достатъчни, но зависи от вида, тъй като различните производители предлагат продукти с различна концентрация. Твърде много от добавката влошава ефекта ѝ.
Друго нейно приложение е като обезмаслител за палитрата – няколко капки се разнасят във ваничката за смесване, след което се почистват с кърпа. Повърхността става осезаемо по-хлъзгава и улеснява смесването на цветовете. Волската жлъчка е детергент, което обяснява факта, че добавянето на сапун или обикновен препарат за съдове (които също са на основата на детергенти) към боите дава подобен на нейния ефект.
Намира употреба и в литографията, гравюрата, багренето на тъкани и рисуването с мраморен ефект – жлъчката помага на цветовете да стоят на повърхността на водата, вместо да потънат.
Волската жлъчка, която се предлага в магазините за художници, може да бъде под формата на течност или твърдо кубче с прозрачен до тъмнокафяв цвят. Естествената волска жлъчка има свойството да става мътна и да образува утайка след време, но това не влияе на качеството ѝ и може да се използва с години.
Гума арабика
Естествената гума арабика е сладка ядивна смола, която се добива от два вида акациеви дървета, и намира широко приложение в производството на храни, в текстилната промишленост и направата на козметични и индустриални продукти, където играе ролята на стабилизатор и слепващ агент.
В акварелното изкуство естествената гума арабика има противоположния ефект на волската жлъчка – тя забавя разливането на боята върху хартията, давайки на рисуващия повече контрол и възможност за прецизен щрих. След изсъхване арабската гума се откроява и със своята лека лъскавина, с която може да се подчертае иначе матовия акварел.
Гумата арабика може да се добави във водата или директно към боята. Тя е традиционният свързвател в състава на акварелните бои (или веществото което свързва сухите пигментни частици в хомогенна водоразтворима смес) и добавянето ѝ увеличава адхезията, т.е. закрепването им към хартията. Прави цветовете по-ефирни и по-лесни за повторно намокряне и отнемане (на англ. lifting). Придава прозрачност и лек гланцов завършек на гваша и темперните бои, както и еластичност, която предотвратява напукването им при наслояване.
С неразредена гума арабика може да се постигне резист техника с по-меки очертания от тези, които маскиращата течност оставя, включително и с изтънени акрилни и маслени бои върху платно. За целта гумата се оставя да изсъхне, върху нея се минава с цвят, а за да се отнеме, се намокря внимателно с четка и попива с кърпа, след като боята е добре изсъхнала.
Умерена употреба
Както волската жлъчка, така и гумата арабика са добавки, които проявяват любопитните си свойства само ако се използват с мярка.
Например трябва да се има предвид, че добавянето на твърде много жлъчка към акварела затруднява повторното намокряне и повдигането на цветовете след изсъхване, тъй като кара боята да проникне твърде надълбоко във влакната на хартията.
Твърде голямото количество гума арабика в боята, от своя страна, води до отделянето ѝ по края на цветната капка или поле, втвърдявайки се и оставайки като много фин и лъскав люспест слой.
Ключът към овладяването на изразителността на гумата арабика и волската жлъчка е усъвършенстването на умереното им приложение – умение, което идва с опита.
Маскираща течност
Маскиращата течност за акварел, наричана още течна гума или латексово мляко, е най-сигурният начин да оставим чисти, отчетливи следи върху хартията, напълно изолирайки листа от боята или един цвят от друг.
Гумата може да се нанася с всякакви пособия от четка, през перодръжка, до обикновена клечица или чрез напръскване, след което се отлепя чрез изтъркване с пръст или гума. Тъй като косъмът на четките се слепва от течността, за целта може да се използва специално предвидена, по-евтина или стара четка. Животът ѝ ще се удължи, ако се сапуниса леко преди потапяне в маскиращата течност.
Течната гума обикновено е бяла, сива или синя и изсъхва за около 10 минути. Добре е да не се задържа върху хартията повече от няколко дена, понеже това затруднява почистването ѝ след това. Когато се нанася върху оцветен участък, отнема част от цвета при обелване.
Най-големият враг на маскиращата течност е въздухът – за да се намали проникването му в бутилката и втвърдяването на гумата до минимум, тя може да се съхранява с капачката надолу.
Как се използва маскиращата течност в комбинация с акварелни медиуми.
Лакове и защитни покрития
Традиционният начин за съхранение на картините с акварел и гваш е поставянето им зад стъкло, но те могат да се изложат и без защитна преграда, като се лакират или запечатат с восъчен медиум/вакса. Направени на солвентна основа, специализираните лакове и вакси за акварел защитават от влага и замърсяване и не разтварят боите повторно при нанасяне. Съществуват матови и гланцови лакове под формата на течност и спрей, които почти не променят вида на акварела и температа, както и оттенъка им във времето. Ваксите, които често са с добавена UV защита, обикновено изглеждат млечни заради восъка в състава си, но също изсъхват прозрачни.
Така акварелите могат да бъдат залепени и изложени върху опънато платно или твърда плоскост с по-триизмерен ефект. Този метод на съхранение е подходящ и за малки сувенирни картини като картички, книгоразделители и миниатюри.
Автор: Мартина Петрова
Проучване: Радослав Христов
