Качеството на отпечатъка при техники като офорт, линогравюра или ситопечат зависи пряко от специфичните свойства на използваната хартия.
1. Структурна устойчивост (Състав на влакната)
Хартията за графика съдържа висок процент (от 50% до 100%) дълги памучни влакна, за разлика от стандартната хартия от къси дървесни (целулозни) влакна. Дългите памучни влакна са по-здрави и формират по-устойчива мрежа. Това позволява на листа да запази целостта си при намокряне и да издържи на механичното напрежение при преминаване през преса. Под натиск еластичната структура на влакната се деформира, за да влезе в контакт с мастилото във вдлъбнатините на печатната плоча.
2. Контролирано попиване (Обработка с клей/Sizing)
Попивателните свойства на хартията се контролират чрез процес, наречен “клейване” (sizing). При графичната хартия се прилага предимно вътрешен клей (internal sizing), който се добавя към хартиената каша. Това забавя, но не спира попиването. Листът може да поеме вода равномерно за процеса на печатане, като същевременно позволява на гъстото мастило да проникне в дълбочина, вместо да остане само на повърхността.
3. Плътност и повърхностна текстура
Графичните хартии се характеризират с по-голяма плътност, обикновено над 250 g/m² (сравнено с 80 g/m² за копирната хартия). Високият грамаж осигурява механична стабилност и предотвратява прозирането на мастилото. Повърхността може да бъде с различна текстура – от гладка (hot press) до грапава (cold press, rough). Текстурата влияе върху начина, по който мастилото се задържа на повърхността и допринася за визуалния характер на финалния отпечатък.
4. Архивнo качество (Химическа стабилност)
Професионалните хартии за графика са безкиселинни (acid-free) и с неутрално pH. Те не съдържат лигнин – нестабилно съединение в дървесината, което причинява пожълтяване и разграждане на хартията с времето. Това гарантира химическата стабилност и дълготрайността на произведението.
