07.02.2023

 

Хартия може да се произведе от най-различни видове растителна суровина. Японската оризова хартия е много прочута, но всъщност има специфични разновидности, които се изработват и от треви и дървесна кора. Преди навлизането на синтетичните влакна хартията за художници се е правела главно от парцали. Старите дрехи и текстил са се смилали на каша, след което възлите са се филтрирали и отстранявали, а остатъкът се е смесвал с лепило. Тъй като повечето платове в днешно време съдържат изкуствени нишки, ненужните тъкани не са подходяща суровина за производството на хартия, отстъпвайки тази роля на памука и дървесината. Вече се произвежда и синтетична хартия от безкиселинен полипропилен.

 

 

 

История на хартията накратко

 

Началото на хартията се бележи с растението папирус, чиито стебла са се използвали за направата на листове за писане и рисуване още около 4000 г. пр.Хр. Стеблата са се разполовявали, сплесквали и подреждали прилепени едно до друго, след което се полагал втори ред, перпендикулярен на първия, пресовали се и се изсушавали. Едноименната хартия папирус продължава да се изработва по същата технология в Египет, но главно за сувенири. Някъде около II в. сл.Хр. папирусът бива изместен от много по-дълготрайния пергамент, направен от животински кожи.

 

Познатият ни днес вид на хартията е с китайски произход. Изобретяването на първия подобен лист през 100 г. сл.Хр. се приписва на Цай Лун. За целта той смлял кората на т.нар. хартиена черница, стари мрежи за риболов и въжета, и забъркал каша с вода. След това разстлал сместа върху бамбуково сито и я оставил да се отцеди и да изсъхне на слънце, така че влакната здраво да се захванат помежду си. Производство на хартия и до ден днешен се основава на този принцип.

 

 

 

Памук

 

Суровината от първата беритба на памука се отделя за производството на текстил. Остатъците памук по растението се пресоват в бали или листове, от които по-късите памучни влакна отново се отделят и смилат. По време на меленето се определя дължината и структурата на влакната. Благодарение на тези си качества, доказаната си дълготрайност и ниска степен на обезцветяване от светлината, памукът е най-оптималният материал за направата на висококачествена хартия.

 

Дърво

 

Хартиите, направени от дървесина, може да много да се различават в качеството си. Високият клас хартии се прави от преобразуването на чиста целулоза във влакна. Получават се нишки, малко по-къси от тези на памука, но също така светлоустойчиви. Колкото повече дървесна пулпа (смляна дървесина) съдържа една хартия, толкова по-нездрава и по-податлива на обезцветяване е тя. Целулозните фибри също се пресоват в бали или листове, които след това се накисват и пречистват, за да бъдат смлени. Хартията, направена изцяло от целулоза, се обозначава като wood-free хартия, несъдържаща дървесина.

 

 

 

Най-важното за производството

 

Течната хартиена пулпа се състои от 99% вода. Дълготрайните и издръжливи хартии се правят с pH-неутрална или нискокиселинна вода. pH-неутрален означава нито киселинен, нито алкален състав. Към пулпата може да се добави желатин, чието количество обуславя абсорбиращите свойства на хартията, и калциев карбонат CaCO3, който неутрализира киселинността ѝ. Пулпата се разстила върху калъп и водата се оставя да се отцеди на 65%, след което е достатъчно твърда за следващата стъпка – прехвърлянето ѝ върху филц. Филцът определя текстурата на лицевата страна на листа (или нейния “зъб”). Допълнително подсушена от текстила, хартията преминава през барабан за сушене на пàра.

 

След барабана (и достигнато ниво на влага 30%) висококачествената акварелна хартия се третира с лепило, което най-често е на желатинова основа, но може да бъде и растително или синтетично. След това преминава втори цикъл на сушене, за да достигне съдържание на вода от 6-7%.

 

За промяна фактурата на хартията, тя се пресова допълнително. Най-грубата, едрозърнеста текстура се получава, когато просто се остави да изсъхне. Среднозърнестата хартия се постига със студена преса, а най-гладката финозърнеста хартия – с топла (откъдето са и обозначенията студено- и топлопресована хартия).

 

Плътността на хартията се определя от количеството пулпа на m2, силата и температурата, с която се пресова.

 

 

 

Ръчно направената хартия

 

Всеки ръчно направен лист започва със загребване на хартиената каша с фино правоъгълно сито с желаната големина. След като се прецеди водата, ситото се разклаща така че влакната да се кръстосат помежду си и да се разпределят равномерно, за да поемат равномерно водата и по време на рисуване. След отцеждане пулпата се обръща върху филц, върху който се поставя ново парче тъкан и така до натрупването на голяма купчина листове, които се пресоват и оставят да изсъхнат. Ръчно направената хартия обикновено не се обработва с допълнително покритие. Разпознава се по характерните неравни ръбове, оформени по рамката на ситото.

 

 

 

Производство с цилиндричен калъп

 

Хартия с кръстосани влакна може да се произвежда и машинно. В този случай калъпът представлява голям цилиндър, който е потопен в контейнер с мокра пулпа. Затвореният цилиндър прецежда водата от контейнера, в резултат на което влакната полепват по външната му страна. В най-високата част на оборота полученият лист пулпа отново се прехвърля върху филц, за да се отцеди. След това продължава към първия сушилен барабан, третирането с лепило, втория цикъл на сушене и, при нужда, към пресата.

 

Именно по този начин се произвежда най-добрата акварелна хартия. Лепилното покритие е много точно измерено и разпределено, така че да улавя и задържа пигментите в повърхността и те да изглеждат максимално ярки и наситени.

 

 

 

Производство на дълги листове хартия

 

Машината на Фурдриние за направата на дълги листове хартия се състои от дълга поточна линия, върху която се напръсква влажната целулозна смес, което намества нишките по дължина. Това е посоката, в която хартията е по-уязвима и може лесно да се къса, сгъва, но и да се навива по-трудно. Важно е да се отбележи, че, така направена, хартията абсорбира водата от боите по-неравномерно и е по-податлива на деформация от влагата. След дългия калъп листът преминава върху филц, върху който изсъхва и бива пресован.

 

Капацитетът на производство на този вид машини е много по-голям, което понижава цената на хартията. Качеството ѝ позволява да се подобрява с настройка за разклащане на поточния калъп в противоположни посоки, така че влакната да са по-еднакво разпределени. Дори и с тази стъпка обаче, хартията, произведена с цилиндричен калъп, я превъзхожда.

 

Фабрично изработените листове се оразмеряват допълнително, а в някои случаи се “отрязват” със силна струя вода, докато са в мокро състояние, за да имитират естествено оформените ръбове на ръчно направената хартия.

 

Лицевата им страна обикновено се отбелязва с воден знак или релефен печат.

 

 

 

 

 

Превел от Royal Talens’ Artists’ Materials Manual (2020): Мартина Петрова