Категории

Блог

Продукти

03.09.2023

За да обясним какво е акрилната боя, може да започнем от наименованието ѝ, което се дължи на нейния:

 

Състав

Кремообразните видове бои генерално се състоят от сух пигмент – много фин оцветяващ прах, който дава техния цвят, свързвател, разтворител и добавки. Акрилните бои се наричат така заради техния акрилен свързвател. По-точно казано, това е емулсия на акрилен полимер, който обгръща, хомогенизира и слепва пигментните частици, защитавайки ги от отронване след изсъхване.

 

Разтворителят в случая е водата. Затова често разговорно ще чуем, че акрилната боя и продукти са “на водна основа”, но всъщност е правилно да се каже, че са направени на акрилна основа. Именно акрилната основа прави тези бои издръжливи и гъвкави след изсъхване. При изпарението на водата частиците акрилен полимер образуват здрав пластмасов слой, устойчив на вода, светлина, замърсяване и напрежение.

 

Малко история

Акрилните бои са разработени през 1934 г., след което започват да се използват за индустриални цели. Популяризират се като възможен заместител на маслените бои за рисуване през 50-те години, а през 60-те постепенно започват да се комерсиализират и стават по-широкодостъпни.

 

Предимства и недостатъци

Основно тяхно предимство е това, че се разреждат само с вода, благодарените на която съхнат бързо и се почистват лесно. Закрепват се върху най-различни повърхности, с условието те да са чисти и обезмаслени. Сухата боя се разширява и свива с атмосферните промени, без да се напуква. Също така, акрилът не пожълтява както маслото и е нетоксичен, без опасност от самозапалване. Той е и с по-достъпна цена.

 

За недостатък може да се приеме малкият прозорец за смесване и нанасяне на цветовете, с което разполага рисуващият. Цветовете имат и тенденцията да потъмняват, което също трябва да се предвижда предварително. Пособията за рисуване трябва да се мият докато боята е още мокра, въпреки че съществуват и чистители за акрил, с които могат да се спасят засъхнали четки.

 

Разнообразие от консистенции

Акрилните цветове се предлагат с около 3 степени на гъстота, които се различават от производител на производител. Има ги и под формата на маркери, тушове и спрейове.

 

Те са многостранно средство за рисуване, чиито свойства могат да се променят с различни медиуми и лакове.

Съществуват добавки за:

 


За какво се използва

Акрилната боя е широко разпространена като издръжливо покритие за архитектурни елементи и индустриални продукти, за вътрешна и външна употреба. В сферата на изкуството акрилът може да се използва освен върху платно или плоскост, и за надписи и рисунки върху дрехи или друг текстил, оцветяване на миниатюри, макети и папиемаше, рисуването на табели, плакати и стенописи, прахово боядисване с аерограф, декорация с шаблони, украсяване на предмети у дома, включително такива от стъкло, керамика и метал.

Какво е нужно на начинаещия

На онези, решили да се пробват в картините с акрил, са нужни няколко основни неща, за да започнат:

 

  • боя – в началото 5 до 10 основни цвята са напълно достатъчни. Разнообразието от нюанси в магазина може да е доста изкушаващо, но работата с по-малко такива помага за усъвършенстването на цветообразуването.
  • палитра – за смесване на цветовете може да се използва пластмасова палитра, стъклена плоскост или дори стар полегат съд. След рисуване боите могат да се избършат или, както е по-лесно, да се оставят да изсъхнат и да се обелят по-късно. Предлагат се и хартиени палитри за еднократна употреба.
  • пособия за рисуване – акрилните бои могат да се нанасят с фини, груби четки за повече текстура и шпатули. Може да се използват изкуствени четки и такива с косъм от четина.
  • повърхност за рисуване – за целта може да се подбере грундирано платно на подрамка или като по-бюджетен вариант за упражнение – грундирана или каширана плоскост. Съществуват и картони и скицници за акрил или смесена техника.
  • два стари буркана за водата – един за изплакване на четката и един с чиста вода за боите, престилка или дрехи за рисуване и кърпа за почистване на четките и платното при нужда.

 

 

 

Автор: Мартина Петрова